В Европа трябва да признаят: Изгубихме завинаги Турция!

Ако е имало нужда от още едно доказателство, че Ердоганова Турция не се осъзнава като част от Европа, тържествата по повод годишнината от неуспешния опит за преврат го потвърдиха по особено красноречив начин.

Обявено беше, че ще се отпразнува "победата на демокрацията".

Е, видяхме как изглежда Ердогановата демокрация: на опозиционния лидер Кемал Кълъчдароглу бе отнето правото да говори на възпоменателната церемония в парламента, а по време на добре режисирания спектакъл турският президент Ердоган призова да бъдат "откъснати главите" на пучистите. При това той говореше не за честен съдебен процес, а за връщане на смъртното наказание.

Като бумеранг

Още преди да изрече тези думи, Ердоган даде ясно да се разбере, че ЕС вече изобщо не го интересува. И затова е признак на безсилие, че шефът на ЕК Юнкер отново протяга ръка към Турция и я призовава да зачита демократичните ценности - за да не бъде прекратен процесът за присъединяване към ЕС, за което настоява Европарламентът.

Само че Ердоган и неговата мания за величие не оставят на ЕС никакъв друг избор: Турция е изгубена за Европа и това не бива да остава без последствия. Да, Европа е последната надежда на "другата Турция" - онези 49% от турците, които са против господството на Ердоган.

Само че присъединителният процес не само не доведе до демократизацията на Турция, но и дава на Ердоган възможност да поставя пред Брюксел и Берлин неизпълнимите си искания - например за отмяна на визовия режим за турските граждани.

Ако обаче същата тази Европа прекрати присъединителния процес, турският президент вече няма да може да предявява каквито и да било претенции. А това ще го удари като бумеранг. Защото най-важният инструмент за съживяването на закъсалата турска икономика е продължаването на преговорите за митнически съюз. С поведението си Ердоган поставя на карта тъкмо този шанс.

Какво беше, какво стана

Турският президент прави мечешка услуга и на целия ислямски свят. През първите години на неговото управление често се говореше, че една Турция, която успешно съчетава демокрацията и исляма, може да бъде модел за подражание на целия ислямски свят.

Но се получи друго. Днешна Турция, в която разделението на властите е отменено, а инакомислещите са подложени на преследвания, се нарежда в компанията на ориенталските държави с авторитарен режим. И ЕС ще загуби лицето си, ако продължи да води присъединителни преговори с една такава страна.

"Дойче Веле"